Възпитаваме се взаимно

Майка на 3 деца и телевизионна водеща Тута Ларсен в интервю на програма „Семейни съвети“ говори за излишните родителски амбиции, за желанието ни да запишем хлапетата на кръжоци, чужди езици и обезателно на някакъв спорт.
Нейните разсъждения по темата ни се видяха много полезни. Вероятно, защото от страни е по-лесно да оцениш собствените си грешки.

Ето част от нейните съвети:

„Ако родителите смятат, че изцяло и напълно управляват и насочват детето, се заблуждават. Детето също „работи“ върху тях, както и те над него."

„Всеки „каприз“ на детето е вик да помощ. Детето не може да обясни кое не е точно, и подава сигнал, който означава, че родителите нещо не са догледали, не са дооценили. Всичко, което се случва с него, е резултат от поведението на родителите. И тези от тях, които искат децата им да израснат пълноценни, хармонични и щастливи, трябва да знаят, че методи като заплахи, доминиране със сила и налагане не работят.“

„Основният проблем на възрастните е тяхната незрялост. Налага им се много бързо да пораснат, след като детето се роди. Този процес е болезнен. И, за съжаление, натискът на обществото върху тях е много силен.
Щом обществото смята, че „добрата майка“ на всяка цена трябва да се занимава с ранното развитие на хлапето, родителите без опит много трудно могат да се противопоставят. Пред детето, както родителите му обаче има много по-важни задачи от това ученикът да получи звездичка или да бъде включен в училищното тържество.“

„Английски, гимнастика, плуване, пиано... това са някои от възможностите. Те са нужни на детето само при условие, че му носят радост.
И няма никакъв смисъл да се борите със съпротивата на хлапето, което няма влечение към подобни занимания. Много възрастни около вас са ви разказвали колко са мразили уроците по пиано или цигулка, на които са били принудени да ходят в детството си. Спомнете си колко хора, завършили музикално или художествено училище, никога повече не са се занимавали с това. Децата трябва да имат детство!“

„Всяко дете трябва да има поне 2 часа на ден за игри. Време, в което да се занимава със свои неща, защото именно по време на игра в психиката на детето настъпват съществени събития. Нужен му е още поне 1 час разходка, но не от леката кола до занималнята или до учителката по пияно.“

„Малкото дете няма нужда от особени занимания за стимулиране на развитието. Може да играете заедно, да наблюдавате околната среда, да си говорите за цветята, да пеете песнички.
До 7- одишна възраст, преди да е тръгнало на училище, детето има други задачи, които са заложени от природата. То не е длъжно да учи английски, но е длъжно да тича и да играе. То може да научи думите на чуждия език, но прекомерните родителски амбиции могат да му докарат заекване, стрес, проблеми със съня ...“

„Детето не е длъжно да доказва на целия свят, че то е най-добро. Родителите трябва да са убедени в това. Още по време на бременността, жената трябва да си даде сметка, че в семейството идва нов човек. Не късче глина, което предстои да бъде моделирано. Нито е кученце, което може да дресираш.
На света идва нов човек, със своите нужди и особености (в това число и биологични). С талант и с недостатъци. И той трябва да бъде приет такъв какъвто е.“

„Всеки, който смята, че може да промени детето, като го наказва, бърка. Ако родителите и детето са в „любовни“ отношения, винаги ще могат да постигнат желаното, без заплахи, наказания и манипулации. Достатъчно е с него да се държат като с възрастен (като с приятелка или любим човек), и тонът на общуване веднага ще се промени и ще стане различен.

„Ако детето е направило нещо лошо, е добре да разберем какво стои в основата на това поведение. В 99% от ситуациите, които родителите не одобряват, се създават не от децата, а от възрастните, които отговарят за тях.“

„Може да развивате само тази способност, която е заложена у детето. Или само това, което вие сте склони да правите заедно с хлапето. Например – не е нужно да се оплаквате, че детето не иска да кара колело, ако самите вие нямате влечение и не карате велосипед.
Не бива да искате детето да има успех в нещо, което не го интересува.
Много по-важно е то да израсне като стопанин на собствения си живот, да може да се справя със стреса, да взема решения, да поема отговорност за себе си и за близките си.“

Tutta Larsen, майка на 3 деца, тевизионна водеща и създател на Tutta.TV, адаптация Мона Василева